ТОП 10 НА НАЙ-МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Представяме ви една класация на „Красивите места на България“ за 10-те най-малки градчета в родината ни. Класацията се базира на последното преброяване на населението през 2011г. и цифрите са приблизителни. Страницата се извинява предварително за допуснати неточности. Класацията представя селищата в низходящ ред – от най-голям към най-малък.

 
10. Бобошево – 1390 ж.

Намира се в Западна България и по-точно  - в Кюстендилска област, в подножието на планина Влахина.

Градчето е било важен духовно-културен център на България през Османското владичество. Тогава основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството.

Районът около Бобошево е известен с многобройните си църкви – манастир „Свети Димитър“, късносредновековни църкви „Свети Илия“ и „Свети Атанасий“, средновековна църква „Свети Тодор“ и други. На 2 км западно от градчето се намира и средновековната крепост „Градището“, датираща от времето на Втората българска държава. В центъра на града е експонирана и постоянна Музейна сбирка „Къща-музей Никифор Бибин.“

На 3 км от Бобошево се намират хижите „Яна“ и „Първенец“, които са отправна точка до редица забележителности в района.

От 1956 г. ежегодно всяка първа неделя на месец ноември в Бобошево се провежда мотокрос, а през януари е ред на Празникът на виното – „Винария“, на който местни производители представят своята реколта.

9. Шипка – 1330 ж.

Разположен в подножието на Стара планина, на 12 км от Казанлък.

Градът се слави с факта, че в него никога не е живяло население, изповядващо религия, различна от източноправославното християнство. По времето на Османската империя е издаден ферман от Султана, който забранява на турските войски да пренощуват в тогавашното село Шипка. В замяна на това, местното население е било задължено да подържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари.

Когато през 1396 г. България попада под османско иго, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена 3 пъти от турците. На връх Шипка (точното географско название на върха е ''Свети Никола'') са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България.

Други забележителност в района, които не са за изпускане, са: Храм-паметник „Рождество Христово“, построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали на върха по време на Руско-турската война (храмът е част от 100-те Национални туристически обекта), връх Хаджи Димитър, в чието подножие загива едноименният революционер, гробниците в могилите Оструша и Голяма Косматка, и други.

8. Болярово – 1230 ж.

Намира се в Югоизточна България, Ямболска област, административен център на община Болярово.

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх.

Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Тук е роден националният герой Индже войвода, както и дядото на Стефан Караджа – големия родолюбец и въстаник дядо Никола Узунов (Узун Никола).

 Старото име на града е Пашакьой.

Една от най-големите забележителности не само в общината, но и в региона е язовир „Малко Шарково". Важно място в културните ценности на града заема и сбирката в Етнографския музей.

Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор "Върбова свирка свири", която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс "С песните на Елена Граматикова".

7. Димово – 1170 ж.

Намира се във Видинска област, разположен в малка котловина по поречието на р. Арчар.

Съществува вероятност първите заселници по земите на днешно Димово да са били римляните, за което говорят старият (предполагаем римски) мост, масивният зид в местността Дандара, парчетата глинени съдове, намерени в местностите "Велики мост" и съседния му хълм "Градището".

Димово е известно като едно от най-младите селища в северозападна България, възникнало през втората половина на 19-и век.

Най-старото име на селището е Бързица. През май 1881 г., след като княз Александър Батенберг спира и обядва в селото на път от Белоградчик за Видин, Бързица бива преименувано на Александрово. Поредната смяна на името е през 1936г. – Влайково, на името на писателя Тодор Влайков. След протести на селските първенци, още през март същата година името Александрово е върнато, но променено на Княз Александрово. През 1951 г. селището отново е преименувано, този път на Димово -  по псевдонима „Димо“ на местния партизанин Живко Пуев.

В града има ФК наречен „Ботев Димово“ и отбор по планинско колоездене със същото име.

През 2007г. е открита еко-пътека „Радова бара“, която води до беседка с чешма. Съществува и къща-музей на партизанина Живко Пуев-Димо, но за жалост, не работи.

6. Брусарци – 1163 ж.

Намира се в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци, в чийто състав влизат още селищата Смирненски, Буковец, Одровци, Киселево, Дъбова махала, Княжева махала, Крива бара, Дондуково, Василовци.

Брусарци възниква през 16 век като българско селище. Споменава се за пръв път в турски документ под името Гаговица или Гагавица. Името си дължи на прякора Гагата на турчина, който го заселил. След чумна епидемия селището е изоставено и около 1840 г. възниква отново край Нечинска бара. Всъщност първоначално Гаговица и Брусарци са отделни села, като Гаговица лежи на десния, а Брусарци на левия бряг на Нечинска бара, но по-късно са съединени.

Във високите части на градчето се издига стар манастир  - „Св. Рангел“, разрушаван от турците по време на Чипровското въстание.

По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.

Днес в градчето се намира първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат).

Градът е възлова железопътна гара на линията Мездра-Видин, от която започва отклонението за Лом; има шосейни връзки с Видин, Лом и Белоградчик.

Сред забележителностите на селището са Брусарски манастир „Св. Архангел Михаил“ и църквата „Св. Параскева“.

5. Китен  - 1115 ж.

Кой ли не е летувал в Китен!

Курортното селище се намира на Черноморското крайбрежие, в община Приморско.

Основните особености на релефа в Китен, които са и от първостепенно значение за туризма, са двата живописни залива - Караагач и Атлиман и плажните ивици. Съществуват и други красиви малки заливи по Странджанското крайбрежие (Созополски, Каваците, Стомопло), но всеки от тях се отличава със свои собствени условия и очарование.

Историята на селището е много древна. Непосредствено до днешното село Китен може да се видят останките от крепостта Урдовиза, разположена на 35 км от Созопол на едноименния черноморски полуостров. Името Урдовиза идва от бронзовата епоха в древна Тракия.

Китен е много красиво кътче за отдих на български и чуждестранни туристи. Градчето разполага с два плажа — Атлиман (на север) и Урдовиза (на юг). Курортът разполага и с малко пристанище, от което може да се наеме кораб за разходка до съседни селища — Приморско, Лозенец, Ахтопол.

Морският нос Китен на полуостров Тринити в Антарктика е наименуван в чест на град Китен.

4. Клисура – 1080 ж.

Град Клисура се намира в община Карлово, на 25 км. от Копривщица.

Той е старо занаятчийско селище и балнеолечебен планински курорт.

Градът е известен с героизма на своите жителите по време на Априлското въстание през 1876 г., след което е почти напълно опожарен. Руините на църквата “Св. Николай Чудотворец” още напомнят за безстрашния 20 април, а оригиналната камбана, възвестила бунта на клисурци срещу поробителите, е единственият “жив” свидетел на Априлската епопея и представлява най-голямата ценност на Градския исторически музей. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче, чийто умалени копия се продават като сувенир за спомен. Към Историческия музей са Павурджиева къща, Козиинарова къща и Червенакова къща.

На всеки 1 май в града се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.

В Клисура са родени редица видни българи – писателят Илия Блъсков, първият външен министър на България след освобождението Марко Балабанов, Христо Данов, режисьорът Веселин Бранев, революционерът Нейко Калъчев, д-р Димитър Калевич, Иван Танов Козарев – Боримечката и други.

3. Плиска – 1016 ж.

Намира се в област Шумен, община Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска. Старо наименование на селището е Абоба.

Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 -822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т. е. "лагерът на Плиска" и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814-830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: "голямо селище от степен, лагерен тип". Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично "слънчевият град".

В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там. В Плиска се намират и забележителности, включени в Стоте национални туристически обекта: Национален историко-археологически резерват „Плиска“ и Голяма базилика в Плиска. Музеят на града се намира в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.

На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.

2. Маджарово – 725 ж.

Град в Южна България, област Хасково, разположен на брега на р. Арда.

Селището носи името Ятаджик до 1912 година, когато е преименувано на Дупница. През 1959 година, в знак на признателност към големия тракийски войвода Димитър Маджаров, селището е преименувано в Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.

На 04.10.1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово - където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. "Гюмюрджинска автономия", намират смъртта си над 1 800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда. В близост до мястото на трагичните събития се издига малък мемориален парк с параклис "Св. Петка Българска" и паметник-костница "Тракийски пантеон", в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.

В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите vulturecenter.com Под формата на игри са представени основните акценти в живота на небесните властелини на Източните Родопи. Всеки посетител има възможността да чуе увлекателна лекция в изложбената зала и да види лешоядите на живо в дивата природа.

Всяка последна събота преди календарната дата 04.10. община Маджарово, Съюзът на тракийските дружества и наследници на българите от Беломорска Тракия ежегодно провеждат възпоменателен събор с панихида в памет на загиналите през 1913 г. край Маджарово тракийски бежанци.

1. Мелник – 320 ж.

Най-малкият град в България. Намира се в Благоевградска област, община Сандански. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижиже „Пирин“ и „Малина“.

Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник. Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дума мел - бяла глина, креда, с която се означават скалите, сред които е разположен градът. Въз основа на археологически данни, се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охрана на южната българска граница и пътя по река Струма, след сключването на българо-византийския договор от 864 година.

Градът е част от Стоте национални туристически обекта. Туристически забележителности в него също са Кордопуловата къща и Градският исторически музей.